1 мая 2007 г., 10:36

Разходка

628 0 0

Вървя бавно по улицата тъмна
и нямах намерение да се обърна,
вървях смело, без страх напред,
нямаше съмнение, че всичко е наред,
да, нямаше проблеми, знам,
но в ума ми слушах глас ням,
само шептеше в моята глава
и никога не ме оставяше сама.
И аз вървях по улицата празна
и ето, една птичка зад гърба ми кацна,
но аз, потънала в мечти,
затворих замислено очи
и си мислех за какво ли не,
за това, че нямаше какво да ме спре,
имаше само дълъг път пред мен,
беше само малко заледен,
но това не беше голям проблем,
бях решила свят голям да обиколя
и никога, никога няма да спра,
защото знам, че много мога да разбера
за всичко красиво по света,
пък има ли смисъл да живееш,
ако по цял ден само тъпееш?
Няма смисъл само да седиш,
след като можеш света да обиколиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...