Вървя бавно по улицата тъмна
и нямах намерение да се обърна,
вървях смело, без страх напред,
нямаше съмнение, че всичко е наред,
да, нямаше проблеми, знам,
но в ума ми слушах глас ням,
само шептеше в моята глава
и никога не ме оставяше сама.
И аз вървях по улицата празна
и ето, една птичка зад гърба ми кацна,
но аз, потънала в мечти,
затворих замислено очи ...