15 апр. 2012 г., 11:42

Разходка из чуждите погледи

820 0 0

14.04.2012 Дъжд

Кафяво настроение.

Кафява дълга ленена пола.

Скъсани гуменки.

Съзнание - на парчета.

Косата - пусната на свобода.

Якето кожено - отблъсква вятъра.

Спомени безброй.

Очите кърваво зелени.

Никакво спане.

И ром бушува във кръвта ми.

Часовникът е счупен.

Намират се само забравени думи по бели листа.

И мечтая

 за следващия.

Тогава ще стана красива.

И ще чакам - пак да ме върне към това. 

Кафяво настроение.

Кафява дълга ленена пола. 

Очите - кърваво зелени..

 

А ти... по това ще ме познаеш. 

И не се бави.

Чак когато изпълниш  целта си, ще можеш да бягаш.
А аз ще чакам следващия.

С кафяво настроение.

Кафява кожена пола

и очи, кърваво зелени...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....