Разходката на едно око
Разходката на едно око
В очите на уличния котарак
свети мъдрост цинична.
Светофари премигват в нощния мрак,
проститутка тъжи над драмата лична.
Лайновоз пълен със стока
се прибира засмян към депото,
дилър продава на полицай кока,
вместо прилеп, лети над нас злото...
От д(р)искова херния страда градът,
почива си прегънат във кръста,
а зад него прикрит в утаена мъгла
сякаш стои Антихриста.
Небето е мрачно петно от мастило
попиващо гледки и звуци в едно.
По улиците, като следа от червило,
разхожда се важно самотно око.
Последно дърво, остатък от парк,
се моли да дойде човек със резачка.
И той се зададе, но получи инфаркт,
оплака го тъжно брезата-глупачка.
Задава се утрото - острие на бръснач,
безволево, сиво, като чаша с отрова.
Приветства го само детският плач
скрит в ехо, от крясък на сова.
Денят - кратък миг между нощите дълги
изхрачи се жлъчно и зло,
и слюнката стече се по тънките кълки
на едно самотно, обикалящо улиците око...
05.05.2015.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
