Прости ми, любими,

съмнявах се в тебе.

Прости ми! Съмнявах се в твойта любов.

Оставих заблудата в мен да живее,

избягах и скрих се, не чух твоя зов.

В моменти на гняв, раздиращ и бесен,

отблъснах ума настрана.

И чувството на безсилие, болка,

допуснах да ме направлява в нощта.

Не вслушах се в твоите призиви силни

да бъда умна, да спра.

Не вгледах се в тебе, в душата безмълвна,

не пожелах да те разбера.

Безучастно, безмълвно римуват се в мене

хиляди мисли сега.

И грешката търся аз да поправя,

времето искам да завъртя.

Прости ми, любими, съмнявах се в тебе.

Оставих те в самота. 

В момент на заблуда аз моето бреме

оставих да предопредели нашата съдба.

Прости ми!

Н. Д.

Пловдив

20.03.2013