Прости ми, любими,
съмнявах се в тебе.
Прости ми! Съмнявах се в твойта любов.
Оставих заблудата в мен да живее,
избягах и скрих се, не чух твоя зов.
В моменти на гняв, раздиращ и бесен,
отблъснах ума настрана.
И чувството на безсилие, болка,
допуснах да ме направлява в нощта.
Не вслушах се в твоите призиви силни
да бъда умна, да спра.
Не вгледах се в тебе, в душата безмълвна, ...