8 мая 2015 г., 18:27

Разказ

664 0 0

По стълбите слиза малка черна рокля с неопределена дължина
и високи тавани отразяват кокетно кадифе, вдигната коса, самота…

Зад гърба на сгрешени присъствия чака домино с разпиляно игрално поле,
призован е и признак на лош вкус - усещане за наличие на минус отпред.
Случаен посредник носталгично посяга към износени чужди усмивки
и търси изгубена представа за суета, останала в нищото,
пияно провидение поема по пътя на дарба родена от ден на капризна магия,
осмелява се да я погледне и докосне, почти се осмелява да я скрие.
Легендарни възможности анализират нелепи последици пълни с опасност -
дали съмнително в теб ще се взират, ще преценяват или достойно в шанс ще пораснат?

Съмнителни гости се трупат нахално с нагласи, украси, гримаси…
А ти си възхитителна в черната рокля, усмихваш се и знаеш коя си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ел Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...