May 8, 2015, 6:27 PM

Разказ

  Poetry » Love
665 0 0

По стълбите слиза малка черна рокля с неопределена дължина
и високи тавани отразяват кокетно кадифе, вдигната коса, самота…

Зад гърба на сгрешени присъствия чака домино с разпиляно игрално поле,
призован е и признак на лош вкус - усещане за наличие на минус отпред.
Случаен посредник носталгично посяга към износени чужди усмивки
и търси изгубена представа за суета, останала в нищото,
пияно провидение поема по пътя на дарба родена от ден на капризна магия,
осмелява се да я погледне и докосне, почти се осмелява да я скрие.
Легендарни възможности анализират нелепи последици пълни с опасност -
дали съмнително в теб ще се взират, ще преценяват или достойно в шанс ще пораснат?

Съмнителни гости се трупат нахално с нагласи, украси, гримаси…
А ти си възхитителна в черната рокля, усмихваш се и знаеш коя си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...