Разказваше ми баба

В памет на баба Цвята Станева

Разказваше ми мойта мила баба Цвята

с ясна дикция, усмивка и душа богата:

Как всичко в този свят е ясно и се знае,

слушай, мисли - та разумът да се не мае!

Разказваше ми тя и искаше да зная:

Как се затваря на алчността окото накрая?

Затваря се лесно - само със шепа пръст.

Ако сал си трупал, накрая има просто кръст.

Разказваше ми тя и питаше веднага:

Кой ще храни онзи, дето само ляга?

Държеше с отговора да не се мотая:

Ще го храни този, дето пък не сяда!

Разказваше ми още и учеше ме тя:

Три пъти да меря, та да не греша.

Сърце и ум да влагам в работата,

тогава ден година храни реколтата.

Разказваше ми баба, помня всичко аз,

уроците в живота затвърждавах дваж.

Знание и опит да се предава и цени

и това научи ме, мила бабо, помня ги!

24.08.2023 г.