Разказваше ми баба
В памет на баба Цвята Станева
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае!
Разказваше ми тя и искаше да зная:
Как се затваря на алчността окото накрая?
Затваря се лесно - само със шепа пръст.
Ако сал си трупал, накрая има просто кръст.
Разказваше ми тя и питаше веднага:
Кой ще храни онзи, дето само ляга?
Държеше с отговора да не се мотая:
Ще го храни този, дето пък не сяда!
Разказваше ми още и учеше ме тя:
Три пъти да меря, та да не греша.
Сърце и ум да влагам в работата,
тогава ден година храни реколтата.
Разказваше ми баба, помня всичко аз,
уроците в живота затвърждавах дваж.
Знание и опит да се предава и цени
и това научи ме, мила бабо, помня ги!
24.08.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ