Разклатени мисли
Разклатени мисли във мене напират
и карат ме вечер от страх да треперя.
Че всичките страсти във мене стартират
и как към сърцето ти знак да намеря.
Тоз знак, че вратата за мен се отваря-
на прага заветен със радост да стъпя.
Че твоята нежност ме тихо затваря
в любовните ласки със теб да се къпя.
И страстите вкупом въже да изплитат
и то да ни върже завинаги двама.
Сърцата ни двете в екстаз да се питат
коя е добрата им кардиограма.
Взаимно душите ни да се прегърнат.
В очите да грейне самата любов.
И здравите мисли във мен да се върнат
и да заживеят в живота ми нов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
