30 мая 2007 г., 10:32

Разкъсах...

943 0 12

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Разкъсах прашките ти страстно
с желанието да отпия от този извор на страстта,
ще проникна в тебе бясно,
ще те обладая като бурен океан.


Ще се разтрепериш, а сърцето ще препуска лудо,
цялата ще вриш, ще се превърнеш във вулкан,
ще мислиш: "Господи, това е чудо",
а аз ще те разсичам с моя ятаган.


Няма да останат сили да се дърпаш,
даже сластно ще се отдадеш в нощта
и ще викаш: "Искам още, още, още"
и ще стенеш чак до сутринта.


И накрая във прегръдките ми ще се сгушиш
и ще искаш времето да спре,
ще ме погалиш, после и целунеш,
и после ще заспиш като мъничко коте...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....