23 окт. 2007 г., 21:05

различен

Поэзия

1.2K 0 5

Мрак далечен в бездната се стича,
изпълнен той е с ужаси и страхове.
Мъглата на нощта душата ми обрича,
в страдание и мъка, изпълнен с грехове.

Очите си затварям и не виждам светлината,
сега животът ми е хаосът в мен...
Угасва пламакът, трептящ в звездата,
загивам аз премръзнал и студен.

Не ще ме сгрее огънят разпален в мрака,
от тебе, женското сърце.
Единствено аз искам днес, е знака,
кръг един, стрелка разсечена на две...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

evanescence85m (Слави Иванов)

не ти и трябва да споменава6 прякори.това че сам откачен и ми прещраква мозъка не им трябва да го знаят хората

2007-10-28T17:14:20+02:00
^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

През много изпитания мина този стих,докато стигне до тази страница ,помня повода за написването му,как се нуждаеше от "материал" и лист.Браво,{няма да споменавам прякори },това е най-хубавия ти диалект. Все така да си говорим с тебе!

2007-10-27T23:45:58+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления!
Хареса ми тъгата в него!
И нека следващият ти стих бъде по-светъл, а защо не и влюбен!

2007-10-24T16:26:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво! Браво!
С обич.

2007-10-24T11:48:22+03:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Много е добро.Харесва ми стила ти

2007-10-23T21:59:53+03:00