Мрак далечен в бездната се стича,
изпълнен той е с ужаси и страхове.
Мъглата на нощта душата ми обрича,
в страдание и мъка, изпълнен с грехове.
Очите си затварям и не виждам светлината,
сега животът ми е хаосът в мен...
Угасва пламакът, трептящ в звездата,
загивам аз премръзнал и студен.
Не ще ме сгрее огънят разпален в мрака,
от тебе, женското сърце.
Единствено аз искам днес, е знака,
кръг един, стрелка разсечена на две...