23 oct 2007, 21:05

различен

  Poesía
1.2K 0 5

Мрак далечен в бездната се стича,
изпълнен той е  с ужаси и страхове.
Мъглата на нощта душата ми обрича,
в страдание и мъка, изпълнен с грехове.

Очите си затварям и не виждам светлината,
сега животът ми е хаосът в мен...
Угасва пламакът, трептящ в звездата,
загивам аз премръзнал и студен.

Не ще ме сгрее огънят разпален в мрака,
от тебе, женското сърце.
Единствено аз искам днес, е знака,
кръг един, стрелка разсечена на две...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не ти и трябва да споменава6 прякори.това че сам откачен и ми прещраква мозъка не им трябва да го знаят хората
  • През много изпитания мина този стих,докато стигне до тази страница ,помня повода за написването му,как се нуждаеше от "материал" и лист.Браво,{няма да споменавам прякори },това е най-хубавия ти диалект. Все така да си говорим с тебе!
  • Поздравления!
    Хареса ми тъгата в него!
    И нека следващият ти стих бъде по-светъл, а защо не и влюбен!
  • Много хубаво! Браво!
    С обич.
  • Много е добро.Харесва ми стила ти

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...