Любов и грижа – добро съчетание,

но изглежда друго бе моето призвание.

Не смятах на него така да се отдам,

но своя принцип главен успях да предам.

Грешка след грешка – дали съм виновна?

Или цялата история е доста лъжовна.

Не, ти не излъга, честен с мен беше,

признавам, че точно това най-болеше.

От много надежди, много мечти

сега  не остана нищо почти.

Само споменът топли душата,

а желание изгаря мен самата!
Чакам аз още да чуя гласа ти,

но уви  -

все така телефонът мълчи.

Чакам и сега, но докога така?

Животът бързо покрай мен минава,

А тъгата? Тя, за съжаление, остава.

Слабост ли ще е, ако призная, 

преди време така ме ти омая,

и ето, като за награда –

твоето приятелство ми се пада.

Надежда едничка за мен ти остави,

след като така бързо ме забрави.

Ще бъде по-лесно без страх и преструвки,

ще бъде различно без свян и целувки.