Любов и грижа – добро съчетание,
но изглежда друго бе моето призвание.
Не смятах на него така да се отдам,
но своя принцип главен успях да предам.
Грешка след грешка – дали съм виновна?
Или цялата история е доста лъжовна.
Не, ти не излъга, честен с мен беше,
признавам, че точно това най-болеше.
От много надежди, много мечти
сега не остана нищо почти.
Само споменът топли душата,
а желание изгаря мен самата!
Чакам аз още да чуя гласа ти,
но уви -
все така телефонът мълчи.
Чакам и сега, но докога така?
Животът бързо покрай мен минава,
А тъгата? Тя, за съжаление, остава.
Слабост ли ще е, ако призная,
преди време така ме ти омая,
и ето, като за награда –
твоето приятелство ми се пада.
Надежда едничка за мен ти остави,
след като така бързо ме забрави.
Ще бъде по-лесно без страх и преструвки,
ще бъде различно без свян и целувки.
© Бяла лилия Всички права запазени