9 янв. 2016 г., 22:54  

Различно 

  Поэзия » Философская
651 1 21

 

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...

Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
сънувам втренчен погледите сини на безкрая.
От стремето на бивше време ниско паднал,
прегръщам бъдещето си с предчувствие за края.

 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младене, няма да коментирам широтата на поетичният ти размах. Знаеш мнението ми отдавна. Винаги съм харесвала "очите ти за обратно виждане". Много искам да чуеш звученето на стиха, "изяждайки" първата буква на последната дума
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието и хубавия отзив, Рая! Впрочем за тази прословута запетая си ми намалила оценката на 4. Строги критерии имаш, но не по-строги от тези на Довереница и Васил, които доста редовно напоследък прибягват до аналогична оценка за текстовете ми. Ала аз имах строги даскали навремето и съм обръгнал. Все пак, да не забравяме, че в този сайт има хора, които са ми писали 40 двойки подред /по шестобалната система/! За свое оправдание ще кажа, че ако трябва да се постави тази прословута запетая, то тя трябва да се постави след "цветето" и преди "на самотата". Това вметване на "премръзнало" страшно натежава. Консултирах се с професионален коректор, работещ от години за две големи издателства и той ми каза, че в подобни случаи е желателно въпросните две запетаи да се пропуснат. Така, че ще предпочета неговия съвет, но ти благодаря за добронамерената бележка, Рая.
  • Когато нещо е хубаво и смислено, не си кривя душата.Тук те поздравявам, нищо че си изял една запетайка след цветето
  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм. Желая ти лека и хубава вечер!
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Благодаря ви, Влади, Пепи и Роси! Трогнат съм от вниманието ви. Мерси, че коментирахте позитивно и оценихте текста ми! Желая ви една много приятна вечер!
  • Трагизмът на мислещия човек... Поздравления за творбата!
  • 5 звездички имаш и от мен,
    и хубав светъл ден!
  • "Родих се в свят на глухи и на слепи,
    а аз самият чувам, даже виждам тишината.
    Подслушва всичко тя и в бледи шепи
    затопля цветето премръзнало на самотата..."
    Каква дълбока философска самооценка и сила на поетичното внушение.....за останалото не се наемам и да коментирам, запазена твоя марка е тази възвишена поезия, Младене ...... и е доста трудна за оценяване. Виж възхищението и аплодисментите идват от само себе си!
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието - коментари и оценяване: Лейди Фокс, Веси_Еси (Еси), Йордане, Мари Елен, Василе, Гавраиле, Марина, Цвети /страхотно стихотворение си написала - поздравление!/, Доче /и твоето четиристишие ме подтиква към размисъл/, Любомира /За много години!/, Калия, Цеца /добър съвет - трогнат съм!/, Ева /трогнат съм от думите ти/, Валери /трогнат съм от снизхождението ти/. На всички вас - приятен ден и нови творчески успехи!
  • Какви силни метафори! Произведението ти истински ме трогна!
    "...а аз самият чувам, даже виждам тишината"
    Това е невероятна поетична находка!
    Красив ден от мен!
  • Хубава неделя, Мисана! Усмихни се на живота, за да може и той да ти се усмихне!!!

    СЛУЧАЙНО СЕ РОДИХ

    "Случайно се родих на този свят.
    Не съм го искал, нито съм се молил.
    В живота влязох стреснат, на инат.
    Не помня нещо лошо да съм сторил.

    Но казват хора, бил духът ми крив
    и грехове от друг живот съм имал.
    Така ли е? Не знам. Сега съм жив.
    Не помня нещо чуждо да съм взимал.

    И тялото си аз не съм избрал,
    а казват, че свободна воля имам.
    Отново съм прецакан, осъзнал -
    живота си не мога да избирам.

    Дойдох и с крясък, с рев и суета,
    с ужасна болка първи дъх издишах.
    Разбрах, отново моята душа,
    родила се е без да ме попита."

    Камен Илиев
  • Краят с предчувствие за бъдеще... Стихът на Цвети е много хубав!
  • Предчувствията често са илюзия,
    а тишината е съветник лош...
    Опитоми кошмарите чрез музата
    и светла ще е всяка тъмна нощ...
  • Това е орисията на различните!!! Трябва да се живее с този дар проклятие!!!
    Изборът е твой...
    Стоиш на ръба и се чувстваш обречен -
    надолу е бездна, нагоре е рай,
    пътят надолу стремглав е и лесен,
    нагоре самотно и стръмно е... знай.

    Надолу потъваш във лукс и омраза,
    нагоре се кичиш с трънливи венци,
    надолу минаваш през похот заразна,
    нагоре живееш със чужди съдби.

    Надолу са злоба, вина и пороци,
    накрая оставаш нещастен и сам,
    нагоре са бури, скали и уроци,
    накрая ти ставаш за другите храм.

    Благодаря за хубавия стих и те поздравявам с мой!
  • Няма нищо светло, топло, свежо - само тишина, самота и болка..., - Защо..., я колко е хубав света, няма място за отчаяние...!!!
    "Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
    сънувам втренчен погледите сини на безкрая."
  • Тишина,самота и обреченост.Дори градацията на тези три думи е достатъчна за да запълни философската ти творба с неизбежността на края.Увлечени от битието виждаме ли Истината?Желая ти слънчев неделен ден!Поздравления!!!
  • Благодаря за хубавите думи, Тендернес!Трогнат съм. Нека новата 2016-а ти носи всичко, от което се нуждаеш!
  • Тъга и отчаяние.. Много силен стих, поздрав!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Елица и за твоята висока оценка!
    Желая ти светла неделя!

    Мерси за оценяването на текста ми, Исмаиле! Трогнат съм от вниманието ти!
  • Драмата на Различния, надарен от съдбата да вижда и чува всичко в един неадекватен свят.
    Твоята вечна тъга, Мисана, която не ти пречи да впериш поглед в безкрая...
    Поздрави - с пожелание за повече светлина в душата ти!
Предложения
: ??:??