9 янв. 2016 г., 22:54  

Различно

1K 1 20

 

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...

Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
сънувам втренчен погледите сини на безкрая.
От стремето на бивше време ниско паднал,
прегръщам бъдещето си с предчувствие за края.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, няма да коментирам широтата на поетичният ти размах. Знаеш мнението ми отдавна. Винаги съм харесвала "очите ти за обратно виждане". Много искам да чуеш звученето на стиха, "изяждайки" първата буква на последната дума
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието и хубавия отзив, Рая! Впрочем за тази прословута запетая си ми намалила оценката на 4. Строги критерии имаш, но не по-строги от тези на Довереница и Васил, които доста редовно напоследък прибягват до аналогична оценка за текстовете ми. Ала аз имах строги даскали навремето и съм обръгнал. Все пак, да не забравяме, че в този сайт има хора, които са ми писали 40 двойки подред /по шестобалната система/! За свое оправдание ще кажа, че ако трябва да се постави тази прословута запетая, то тя трябва да се постави след "цветето" и преди "на самотата". Това вметване на "премръзнало" страшно натежава. Консултирах се с професионален коректор, работещ от години за две големи издателства и той ми каза, че в подобни случаи е желателно въпросните две запетаи да се пропуснат. Така, че ще предпочета неговия съвет, но ти благодаря за добронамерената бележка, Рая.
  • Когато нещо е хубаво и смислено, не си кривя душата.Тук те поздравявам, нищо че си изял една запетайка след цветето
  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм. Желая ти лека и хубава вечер!
  • Хубава творба!Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....