9.01.2016 г., 22:54  

Различно

1K 1 20

 

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...

Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
сънувам втренчен погледите сини на безкрая.
От стремето на бивше време ниско паднал,
прегръщам бъдещето си с предчувствие за края.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, няма да коментирам широтата на поетичният ти размах. Знаеш мнението ми отдавна. Винаги съм харесвала "очите ти за обратно виждане". Много искам да чуеш звученето на стиха, "изяждайки" първата буква на последната дума
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието и хубавия отзив, Рая! Впрочем за тази прословута запетая си ми намалила оценката на 4. Строги критерии имаш, но не по-строги от тези на Довереница и Васил, които доста редовно напоследък прибягват до аналогична оценка за текстовете ми. Ала аз имах строги даскали навремето и съм обръгнал. Все пак, да не забравяме, че в този сайт има хора, които са ми писали 40 двойки подред /по шестобалната система/! За свое оправдание ще кажа, че ако трябва да се постави тази прословута запетая, то тя трябва да се постави след "цветето" и преди "на самотата". Това вметване на "премръзнало" страшно натежава. Консултирах се с професионален коректор, работещ от години за две големи издателства и той ми каза, че в подобни случаи е желателно въпросните две запетаи да се пропуснат. Така, че ще предпочета неговия съвет, но ти благодаря за добронамерената бележка, Рая.
  • Когато нещо е хубаво и смислено, не си кривя душата.Тук те поздравявам, нищо че си изял една запетайка след цветето
  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм. Желая ти лека и хубава вечер!
  • Хубава творба!Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...