Различно

Jan 9, 2016, 10:54 PM 2016-01-10T00:51:43+02:00

Poetry » Phylosophy

941 1 20

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
сънувам втренчен погледите сини на безкрая.
От стремето на бивше време ниско паднал,
прегръщам бъдещето си с предчувствие за края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Различно

Want to read more?

Random works