Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал,
сънувам втренчен погледите сини на безкрая.
От стремето на бивше време ниско паднал,
прегръщам бъдещето си с предчувствие за края.
© Младен Мисана All rights reserved.
Поздрави!