20 янв. 2008 г., 13:53

Разлюбена жена

Поэзия » Любовная

980 0 4

Унижение ли е

как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!...
Нощта й е така самотна,
а сънят й неспокоен...
Само за един тя дава всичко -
сън и пламък, свободата доживотна...
Жалко ли е, ми кажете,
че може любовта несподелена
тъй да я погубва,
че животът й на нея се крепи...
че плаче, страда, тайно се надява...
стене и душа си дава той да я спаси...
Една душа със безутешна болка,
възкръсва и умира на мига,
щом него тя прегърне
и го пусне да си иде пак...
Безутешна болка е, повярвайте,
да си разлюбена жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Анел (Лена Рачкова)

Тежко е, но докато си млада, всичко е поправимо! Кураж!

2008-01-20T18:25:32+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Безутешна болка е и да си разлюбен мъж. Много откровен стих, наистина е за "Откровения"... Отличен (6) от мен..

2008-01-20T15:52:15+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Кофти е, ама шъ съ упрайш! Идват нови, по-хубави любови!.........

2008-01-20T15:04:38+02:00
mechtaq_za_teb (Валентина)

Любовта носи голяма болка,но след нея идва нова,по-красива!Усмихни се

2008-01-20T14:01:23+02:00