Jan 20, 2008, 1:53 PM

Разлюбена жена

Poetry » Love

979 0 4

Унижение ли е

как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!...
Нощта й е така самотна,
а сънят й неспокоен...
Само за един тя дава всичко -
сън и пламък, свободата доживотна...
Жалко ли е, ми кажете,
че може любовта несподелена
тъй да я погубва,
че животът й на нея се крепи...
че плаче, страда, тайно се надява...
стене и душа си дава той да я спаси...
Една душа със безутешна болка,
възкръсва и умира на мига,
щом него тя прегърне
и го пусне да си иде пак...
Безутешна болка е, повярвайте,
да си разлюбена жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Анел (Лена Рачкова)

Тежко е, но докато си млада, всичко е поправимо! Кураж!

2008-01-20T18:25:32+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Безутешна болка е и да си разлюбен мъж. Много откровен стих, наистина е за "Откровения"... Отличен (6) от мен..

2008-01-20T15:52:15+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Кофти е, ама шъ съ упрайш! Идват нови, по-хубави любови!.........

2008-01-20T15:04:38+02:00
mechtaq_za_teb (Валентина)

Любовта носи голяма болка,но след нея идва нова,по-красива!Усмихни се

2008-01-20T14:01:23+02:00