Разлюбена жена
Унижение ли е
как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!...
Нощта й е така самотна,
а сънят й неспокоен...
Само за един тя дава всичко -
сън и пламък, свободата доживотна...
Жалко ли е, ми кажете,
че може любовта несподелена
тъй да я погубва,
че животът й на нея се крепи...
че плаче, страда, тайно се надява...
стене и душа си дава той да я спаси...
Една душа със безутешна болка,
възкръсва и умира на мига,
щом него тя прегърне
и го пусне да си иде пак...
Безутешна болка е, повярвайте,
да си разлюбена жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Идват нови, по-хубави любови!.........
