20.01.2008 г., 13:53 ч.

Разлюбена жена 

  Поезия » Любовна
799 0 4

Унижение ли е

как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!...
Нощта й е така самотна,
а сънят й неспокоен...
Само за един тя дава всичко -
сън и пламък, свободата доживотна...
Жалко ли е, ми кажете,
че може любовта несподелена
тъй да я погубва,
че животът й на нея се крепи...
че плаче, страда, тайно се надява...
стене и душа си дава той да я спаси...
Една душа със безутешна болка,
възкръсва и умира на мига,
щом него тя прегърне
и го пусне да си иде пак...
Безутешна болка е, повярвайте,
да си разлюбена жена!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тежко е, но докато си млада, всичко е поправимо! Кураж!
  • Безутешна болка е и да си разлюбен мъж. Много откровен стих, наистина е за "Откровения"... Отличен (6) от мен..
  • Кофти е, ама шъ съ упрайш! Идват нови, по-хубави любови!.........
  • Любовта носи голяма болка,но след нея идва нова,по-красива!Усмихни се
Предложения
: ??:??