16 нояб. 2017 г., 11:15

Размишления 

  Поэзия » Любовная, Гражданская
475 1 6

Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.

Момиче, което обичам.
И вятър, по който летя.
Зората по име наричам.
И тичам по сляпа следа.

Небето ми вика: Гонѝ я!
Където да бъде… Гонѝ!
Дали ще успея да скрия
кутия със надпис: Горѝ?

Вълнѝ от сълзи на детето,
преливат в очите ми. Пляс!
Вратите затварят поета.
Човекът топи се сред Вас.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??