Размишления
Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам.
И вятър, по който летя.
Зората по име наричам.
И тичам по сляпа следа.
Небето ми вика: Гонѝ я!
Където да бъде… Гонѝ!
Дали ще успея да скрия
кутия със надпис: Горѝ?
Вълнѝ от сълзи на детето,
преливат в очите ми. Пляс!
Вратите затварят поета.
Човекът топи се сред Вас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
