thedac (Димитър Драганов)
873 1129
16.11.2017 г., 11:15 ч.

Размишления 

  Поезия » Любовна, Гражданска
476 1 6

Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.

Момиче, което обичам.
И вятър, по който летя.
Зората по име наричам.
И тичам по сляпа следа.

Небето ми вика: Гонѝ я!
Където да бъде… Гонѝ!
Дали ще успея да скрия
кутия със надпис: Горѝ?

Вълнѝ от сълзи на детето,
преливат в очите ми. Пляс!
Вратите затварят поета.
Човекът топи се сред Вас.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??