Размисли
Светът в краката ми се срива
и аз не мога да го спра.
А ти, любов, защо се отчуждаваш,
защо убиваш моята душа, защо?
А знам, че ме обичаш...
казвал си го не веднъж,
но защо в очите
аз не виждам оня плам?
И аз не мога да те разбера
и сълзи аз вечер лея,
но ти твърдиш, че нищо няма,
но не усещам твойта топлина.
Обичам те, това го знаеш,
ще го кажа още не веднъж,
но от теб се иска само
да ме прегърнеш, да ме целунеш
и да бъдеш вечно с мен!
... Обичам те!...
22.05.2008 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Йорданова Все права защищены
