4 янв. 2015 г., 20:50

Размисли

559 0 0

Обгръщат ме спомени, поглеждам замечтано.

Пренебрегнах чувствата си, сега е неизживяно.

Красотата беше там, аз не я пожелах.

Можех да притежавам щастие, отрекох се от страх.

Съжалявам, че бях ням и нямах достатъчно кураж.

Замислено се упреквам, сега е само мираж.

Стиховете ми са семпли, но сърцето ги диктува.
Знае то какво е болка и от край време не ми дава мира.

Защо ли пиша – какво ще променя?
Погубих себе си и никога не ще си го простя.

Но все пак знам... надежда има!
Пожелая ли го сам – ще надживея всяка мъка.

Красотата в мен и теб е. Открий я!
Трепти в очакване на своя откривател. Покори я!

Спирам да пиша, сбогувам се с вас.
Тъгата познах - презирам всеки ден, всеки час.

Но надеждата е тук, нека сме добри.
Няма място за съжаление, сега е ред за ново вдъхновение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...