13 янв. 2012 г., 12:19

Размисли

797 0 2

Как да се спася?
Попивам тежестта.
Как да възроптя?
Съсипват ми света.
Мечтая да се махна,
да съм някъде в никъдето.
Или никъде в незнайното,
опипвайки безпочвеното.
Събирайки разпиляното,
превръщайки угарта в искра... пламък?
Дали е възможно?
Да обмислиш немислимото,
а и да мечтаеш за него?
Трябва ли да се стараеш,
за да постигнеш непознатото?
Ако идва само... ще дойде ли?
Дали ще е това, което търсим?
А кое е то?
Същото и невероятно изглеждащото?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...