13.01.2012 г., 12:19

Размисли

801 0 2

Как да се спася?
Попивам тежестта.
Как да възроптя?
Съсипват ми света.
Мечтая да се махна,
да съм някъде в никъдето.
Или никъде в незнайното,
опипвайки безпочвеното.
Събирайки разпиляното,
превръщайки угарта в искра... пламък?
Дали е възможно?
Да обмислиш немислимото,
а и да мечтаеш за него?
Трябва ли да се стараеш,
за да постигнеш непознатото?
Ако идва само... ще дойде ли?
Дали ще е това, което търсим?
А кое е то?
Същото и невероятно изглеждащото?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...