Как да се спася?
Попивам тежестта.
Как да възроптя?
Съсипват ми света.
Мечтая да се махна,
да съм някъде в никъдето.
Или никъде в незнайното,
опипвайки безпочвеното.
Събирайки разпиляното,
превръщайки угарта в искра... пламък?
Дали е възможно?
Да обмислиш немислимото,
а и да мечтаеш за него?
Трябва ли да се стараеш,
за да постигнеш непознатото?
Ако идва само... ще дойде ли?
Дали ще е това, което търсим?
А кое е то?
Същото и невероятно изглеждащото?
© Мирена All rights reserved.