26 апр. 2009 г., 12:34

Размисли

779 0 17

 

Понякога трябва

да бъдем различни -

по-малко лоши,

по-малко зли,

просто  по-истински,

НЕдраматични...

... знаеш от драмите

доста боли...

Понякога   искаш

неща невъзможни,

потъваш в мечти 

във студените дни;

връщаш отново

ситуации сложни..

Играеш ли всъщност 

нечестни игри???....

... и макар, че ужасно

копнееш да бъдеш

пак най-добрата жена

на света...

може, но само,

когато потънеш

със най-любящия мъж

в утринта...

... и макар, че копнееш

да стигнеш до края,

да сграбчиш отново

с ръцете целта,

откриваш, че там 

не те водят пътеки -

с вълшебство  отнася те

само  смеха...

И защо толкоз  бързаш,

когато е важно

просто накрая

да стигнеш, нали!?

... може да  чакаш

истинско лято,

а пролетен дъжд вън да вали...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....