Размисли
И болката, и радостта раждат любов.
Ръцете ми се протягат единствено към тебе.
Душата, изгоряла от огъня на любовта,
никога няма забрава.
Тя не отваря порти на всеки почукал.
Обяздила времето и спомените, и съдбата,
вярвам в трепетното завръщане.
Ще полетя като фея, окрилена от твоята нежност.
И питам?
Не стига ли суровата усмивка на деня?
Или трябва да прибавя и тъжните спомени.
Помисли и ти ще правиш ли
горчиви мигове в света.
Нека да има радост, светлина в дните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
