21 мая 2015 г., 20:52

Размисли от отсрещния блок

533 0 1

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.


В ляво си чатят. В дясно е клип.
Долу играят. Горе пък скрит.
Лайкват наред и четат простотии
всички отсрещни мои комшии.

 

Май, че не съм в мойта мила България,
а съм отново във Фейсбукария.
Пиша и мисля да споделя
моята мисъл, нахлула сега.

 

Няма да правим от модата драми,
но зад компютрите виждат се дами.
Мъже има, разбира се, на трети етаж,
правят от снимки, навярно колаж.

 

Но, удивен съм. Не са във фейсбук.
Правят го в сайт, някакъв друг.
Мисля да ида, да им позвъня,
да им покажа фейсбук страна.

 

Има боклуци навсякъде май.
Няма единност и в родния край.
Лицева книга е нужна, за да
скрием тоалетната наша след.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...