21 мая 2015 г., 20:52

Размисли от отсрещния блок

537 0 1

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.


В ляво си чатят. В дясно е клип.
Долу играят. Горе пък скрит.
Лайкват наред и четат простотии
всички отсрещни мои комшии.

 

Май, че не съм в мойта мила България,
а съм отново във Фейсбукария.
Пиша и мисля да споделя
моята мисъл, нахлула сега.

 

Няма да правим от модата драми,
но зад компютрите виждат се дами.
Мъже има, разбира се, на трети етаж,
правят от снимки, навярно колаж.

 

Но, удивен съм. Не са във фейсбук.
Правят го в сайт, някакъв друг.
Мисля да ида, да им позвъня,
да им покажа фейсбук страна.

 

Има боклуци навсякъде май.
Няма единност и в родния край.
Лицева книга е нужна, за да
скрием тоалетната наша след.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...