Размисли от отсрещния блок

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.

В ляво си чатят. В дясно е клип.
Долу играят. Горе пък скрит.
Лайкват наред и четат простотии
всички отсрещни мои комшии.

Май, че не съм в мойта мила България,
а съм отново във Фейсбукария.
Пиша и мисля да споделя
моята мисъл, нахлула сега.

Няма да правим от модата драми,
но зад компютрите виждат се дами.
Мъже има, разбира се, на трети етаж,
правят от снимки, навярно колаж.

Но, удивен съм. Не са във фейсбук.
Правят го в сайт, някакъв друг.
Мисля да ида, да им позвъня,
да им покажа фейсбук страна.

Има боклуци навсякъде май.
Няма единност и в родния край.
Лицева книга е нужна, за да
скрием тоалетната наша след.