May 21, 2015, 8:52 PM

Размисли от отсрещния блок

  Poetry
532 0 1

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.


В ляво си чатят. В дясно е клип.
Долу играят. Горе пък скрит.
Лайкват наред и четат простотии
всички отсрещни мои комшии.

 

Май, че не съм в мойта мила България,
а съм отново във Фейсбукария.
Пиша и мисля да споделя
моята мисъл, нахлула сега.

 

Няма да правим от модата драми,
но зад компютрите виждат се дами.
Мъже има, разбира се, на трети етаж,
правят от снимки, навярно колаж.

 

Но, удивен съм. Не са във фейсбук.
Правят го в сайт, някакъв друг.
Мисля да ида, да им позвъня,
да им покажа фейсбук страна.

 

Има боклуци навсякъде май.
Няма единност и в родния край.
Лицева книга е нужна, за да
скрием тоалетната наша след.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...