Размисли по никое време

Поэзия » Другая

1.1K 0 6

Мълча. А тъй ми се крещи.

Срещу съдбата, наводненията, давенето...

Когато те завличат яростни вълни

и няма кой да те извади.

И давиш се. Нагълтваш се с вода.

Косата ти настръхва. Ужас те обхваща.

Неистово се бориш... паника! О, да!

Ще оцелееш, сила Бог ти праща.

И в този миг - на косъм от смъртта

една идея се промъква -

не е ли по-красива вечността...

И всичките въпроси там замлъкват.

Инстинктът побеждава, със сетни сили

животът те издърпва за косата.

Излизаш победител от това умиране...

Това е! Други мисли няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kushel (Куш)

Да, борбата с пораженческити мисли е изключително важна. Там най-силното оръжие е характера, който сме си отгледали.

2014-01-22T09:25:15+02:00
contessa (Светла Асенова)

Настъхнах ...

2014-01-21T21:03:52+02:00
Ена (Елена Гоцева)

С Илко
Поздравления!

2014-01-20T11:56:24+02:00
rumiana (Румяна )

Благодаря Ви приятели,че сте доловили идеята!Давим се не само в морето, а и в живота!Важното е да победим идеята да се предадем!

2014-01-19T23:35:02+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Вечността - "Идеята за слънцето в безкрайните мъгли". Нямам страх от удавяне, защото плувам като Посейдон, но ти чрез стих успя да ми предадеш отчетливо идеята, какво изпитва давещият се! А това е несъмнен успех за стиха ти /в частност и за теб/.

Поздравление, Руми! : Мисана

2014-01-19T22:54:42+02:00