rumiana (Румяна )
136 1141
19.01.2014 г., 20:37 ч.

Размисли по никое време 

  Поезия » Друга
772 0 6

Мълча. А тъй ми се крещи.

Срещу съдбата, наводненията, давенето...

Когато те завличат яростни вълни

и няма кой да те извади.

 

И давиш се. Нагълтваш се с вода.

Косата ти настръхва. Ужас те обхваща.

Неистово се бориш... паника! О, да!

Ще оцелееш, сила Бог ти праща.

 

И в този миг - на косъм от смъртта

една идея се промъква -

не е ли по-красива вечността...

И всичките въпроси там замлъкват.

 

Инстинктът побеждава, със сетни сили

животът те издърпва за косата.

Излизаш победител от това умиране...

Това е! Други мисли няма!


 

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, борбата с пораженческити мисли е изключително важна. Там най-силното оръжие е характера, който сме си отгледали.
  • Настъхнах ...
  • С Илко
    Поздравления!
  • Благодаря Ви приятели,че сте доловили идеята!Давим се не само в морето, а и в живота!Важното е да победим идеята да се предадем!
  • Вечността - "Идеята за слънцето в безкрайните мъгли". Нямам страх от удавяне, защото плувам като Посейдон, но ти чрез стих успя да ми предадеш отчетливо идеята, какво изпитва давещият се! А това е несъмнен успех за стиха ти /в частност и за теб/.

    Поздравление, Руми! : Мисана
  • "И в този миг - на косъм от смъртта
    една идея се промъква -
    не е ли по-красива вечността..."

    Много силен стих!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??