Размисли по никое време

Поезия » Друга

1.1K 0 6

Мълча. А тъй ми се крещи.

Срещу съдбата, наводненията, давенето...

Когато те завличат яростни вълни

и няма кой да те извади.

И давиш се. Нагълтваш се с вода.

Косата ти настръхва. Ужас те обхваща.

Неистово се бориш... паника! О, да!

Ще оцелееш, сила Бог ти праща.

И в този миг - на косъм от смъртта

една идея се промъква -

не е ли по-красива вечността...

И всичките въпроси там замлъкват.

Инстинктът побеждава, със сетни сили

животът те издърпва за косата.

Излизаш победител от това умиране...

Това е! Други мисли няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kushel (Куш)

Да, борбата с пораженческити мисли е изключително важна. Там най-силното оръжие е характера, който сме си отгледали.

2014-01-22T09:25:15+02:00
contessa (Светла Асенова)

Настъхнах ...

2014-01-21T21:03:52+02:00
Ена (Елена Гоцева)

С Илко
Поздравления!

2014-01-20T11:56:24+02:00
rumiana (Румяна )

Благодаря Ви приятели,че сте доловили идеята!Давим се не само в морето, а и в живота!Важното е да победим идеята да се предадем!

2014-01-19T23:35:02+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Вечността - "Идеята за слънцето в безкрайните мъгли". Нямам страх от удавяне, защото плувам като Посейдон, но ти чрез стих успя да ми предадеш отчетливо идеята, какво изпитва давещият се! А това е несъмнен успех за стиха ти /в частност и за теб/.

Поздравление, Руми! : Мисана

2014-01-19T22:54:42+02:00