Размисли по никое време
Мълча. А тъй ми се крещи.
Срещу съдбата, наводненията, давенето...
Когато те завличат яростни вълни
и няма кой да те извади.
И давиш се. Нагълтваш се с вода.
Косата ти настръхва. Ужас те обхваща.
Неистово се бориш... паника! О, да!
Ще оцелееш, сила Бог ти праща.
И в този миг - на косъм от смъртта
една идея се промъква -
не е ли по-красива вечността...
И всичките въпроси там замлъкват.
Инстинктът побеждава, със сетни сили
животът те издърпва за косата.
Излизаш победител от това умиране...
Това е! Други мисли няма!
© Румяна All rights reserved.
