Размисли пред статуята на Христос

17 июл. 2008 г., 21:04

Поэзия » Философская

554 0 2

В нишата, зад трепкащия пламък,

сред сенките играещи, от камък

издялани, две длани над света

простират се. По дланите кръвта

с боя червена неизвестно кой

е нарисувал. Святост и покой

владеят храма. А отвън горещо

под лятното небе на Будапеща

сърцето на града пулсира лудо.

И осъзнах, че вечните заблуди,

в които проиграваме живота,

са нищо, прах. След кръста на Голгота

на тези длани цялата Планета

натегнала е страшно с греховете,

родени от измамното "осанна"

и Той я носи. Кървавите рани

две хиляди години вече, ядно

разчопляме с усърдие досадно,

а Той търпи. Защо? Дали защото

не иска да ни каже, че животът

е просто част от път определен

и трябва да се мине. Според мен

смъртта е само част от този път,

пак същият, но с друго име - Смърт!