Размисли пред статуята на Христос
В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой
е нарисувал. Святост и покой
владеят храма. А отвън горещо
под лятното небе на Будапеща
сърцето на града пулсира лудо.
И осъзнах, че вечните заблуди,
в които проиграваме живота,
са нищо, прах. След кръста на Голгота
на тези длани цялата Планета
натегнала е страшно с греховете,
родени от измамното "осанна"
и Той я носи. Кървавите рани
две хиляди години вече, ядно
разчопляме с усърдие досадно,
а Той търпи. Защо? Дали защото
не иска да ни каже, че животът
е просто част от път определен
и трябва да се мине. Според мен
смъртта е само част от този път,
пак същият, но с друго име - Смърт!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
