8 авг. 2005 г., 23:55

Размисли в мъгла

1.1K 0 0

Тъмно е навън

в нечий тъжен сън...

 

Думите да са звезди

би била зорница.

Мислите ми пък лъжи-

би била светица.

Но и без да мисля много

виждам тази светлина

под олтара гледащ строго

към среднощната луна.

Аз се моля на луната

да ми прати нежен плам.

Умолявам аз луната

да не бъда сам.

Но в отговор единствен

тя ми махва със ръка

и започвам да безчинствам

в своята една душа.

Аз претърсвам я напразно,

не намирам нито ден

от желание заразно

ти да бъдеш с мен.

Всичко вече се стопява

в първодекемврийски сняг,

но кажи как да забравя,

че ме гледаше – тъй благ

беше погледът ти. Свята,

ненагледна чистота

бях заключил, но напразно,

аз в моята душа.

Ах, как искам, как желая

да не вярвам вече аз,

че от тебе се нуждая

както от доброто в нас.

И си мисля, че накрая

ще остане малко в мен,

от което се нуждая,

щом не си до мен.

 

А е още тъмно вън

в нечий тъжен сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Капко Дъждов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...