8 ago 2005, 23:55

Размисли в мъгла

  Poesía
1.1K 0 0

Тъмно е навън

в нечий тъжен сън...

 

Думите да са звезди

би била зорница.

Мислите ми пък лъжи-

би била светица.

Но и без да мисля много

виждам тази светлина

под олтара гледащ строго

към среднощната луна.

Аз се моля на луната

да ми прати нежен плам.

Умолявам аз луната

да не бъда сам.

Но в отговор единствен

тя ми махва със ръка

и започвам да безчинствам

в своята една душа.

Аз претърсвам я напразно,

не намирам нито ден

от желание заразно

ти да бъдеш с мен.

Всичко вече се стопява

в първодекемврийски сняг,

но кажи как да забравя,

че ме гледаше – тъй благ

беше погледът ти. Свята,

ненагледна чистота

бях заключил, но напразно,

аз в моята душа.

Ах, как искам, как желая

да не вярвам вече аз,

че от тебе се нуждая

както от доброто в нас.

И си мисля, че накрая

ще остане малко в мен,

от което се нуждая,

щом не си до мен.

 

А е още тъмно вън

в нечий тъжен сън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Капко Дъждов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...