25 нояб. 2007 г., 09:41

Размисли върху живота

1.9K 0 5

Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.

Редуват се дните, години минават,
ти пътя свой следваш, умело чертан,
а щом се до края му ти приближаваш,
виждаш живота си сив, пропилян.

Искаш отново да тичаш в полето,
премеждия много да срещаш навред,
през тях да преминеш без страх във сърцето
и пак да почувстваш, че ти си човек.

Да не повтаряш предишните грешки,
пак да откриеш любов и мечти,
да знаеш, че можеш чувства човешки,
когато налага се, да проявиш.

Всъщност, животът ти, вече отминал,
трябва все пак да си има цена,
а след смъртта си, ти ще възкръснеш
в хиляди спомени и много сърца.

Животът жесток е, Съдбата е зла,
за да живееш ти трябва кураж,
но да се впуснеш в тази игра
трябва ти цел - не само мираж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...