16 нояб. 2007 г., 16:47

Размисли за любовта

1.1K 0 9

 

                  

                                   Защо за любовта се пише трудно?

                                   Защо не стигат никога слова

                                   и винаги остава неизказана

                                   поне частица истина в мига?

 

                                    Откривала съм в погледа копнежа,

                                    в словата нежни - любовта,

                                    а нощите безкрайни са манежа,

                                    където се разливаше страстта.

 

                                    Знам също и какво е самотата,

                                    какво те мъчи в пълната луна,

                                    как казваш: "Няма да заплача",

                                    когато ти си цялата сълза.

 

 

                                                     ♥ ♥  ♥  ♥   

 

                                    Когато си отива любовта

                                    и в погледа ми липсва настроение,

                                    едвали се замислям над това -

                                    къде изчезна нужното търпение. 

 

                                    Кога престанаха да бъдат нощите, 

                                    изпълнени със дъх на  страстно вино,

                                    и как допуснахме да се роди във нас 

                                    усещане за нещо неизпитано...                 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...