Nov 16, 2007, 4:47 PM

Размисли за любовта

  Poetry
1.1K 0 9

 

                  

                                   Защо за любовта се пише трудно?

                                   Защо не стигат никога слова

                                   и винаги остава неизказана

                                   поне частица истина в мига?

 

                                    Откривала съм в погледа копнежа,

                                    в словата нежни - любовта,

                                    а нощите безкрайни са манежа,

                                    където се разливаше страстта.

 

                                    Знам също и какво е самотата,

                                    какво те мъчи в пълната луна,

                                    как казваш: "Няма да заплача",

                                    когато ти си цялата сълза.

 

 

                                                     ♥ ♥  ♥  ♥   

 

                                    Когато си отива любовта

                                    и в погледа ми липсва настроение,

                                    едвали се замислям над това -

                                    къде изчезна нужното търпение. 

 

                                    Кога престанаха да бъдат нощите, 

                                    изпълнени със дъх на  страстно вино,

                                    и как допуснахме да се роди във нас 

                                    усещане за нещо неизпитано...                 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...