Nov 16, 2007, 4:47 PM

Размисли за любовта

  Poetry
1.1K 0 9

 

                  

                                   Защо за любовта се пише трудно?

                                   Защо не стигат никога слова

                                   и винаги остава неизказана

                                   поне частица истина в мига?

 

                                    Откривала съм в погледа копнежа,

                                    в словата нежни - любовта,

                                    а нощите безкрайни са манежа,

                                    където се разливаше страстта.

 

                                    Знам също и какво е самотата,

                                    какво те мъчи в пълната луна,

                                    как казваш: "Няма да заплача",

                                    когато ти си цялата сълза.

 

 

                                                     ♥ ♥  ♥  ♥   

 

                                    Когато си отива любовта

                                    и в погледа ми липсва настроение,

                                    едвали се замислям над това -

                                    къде изчезна нужното търпение. 

 

                                    Кога престанаха да бъдат нощите, 

                                    изпълнени със дъх на  страстно вино,

                                    и как допуснахме да се роди във нас 

                                    усещане за нещо неизпитано...                 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...