16.11.2007 г., 16:47

Размисли за любовта

1.1K 0 9

 

                  

                                   Защо за любовта се пише трудно?

                                   Защо не стигат никога слова

                                   и винаги остава неизказана

                                   поне частица истина в мига?

 

                                    Откривала съм в погледа копнежа,

                                    в словата нежни - любовта,

                                    а нощите безкрайни са манежа,

                                    където се разливаше страстта.

 

                                    Знам също и какво е самотата,

                                    какво те мъчи в пълната луна,

                                    как казваш: "Няма да заплача",

                                    когато ти си цялата сълза.

 

 

                                                     ♥ ♥  ♥  ♥   

 

                                    Когато си отива любовта

                                    и в погледа ми липсва настроение,

                                    едвали се замислям над това -

                                    къде изчезна нужното търпение. 

 

                                    Кога престанаха да бъдат нощите, 

                                    изпълнени със дъх на  страстно вино,

                                    и как допуснахме да се роди във нас 

                                    усещане за нещо неизпитано...                 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...