РАЗМИСЪЛ
Как бавно опознаваме света.
Понякога един живот е малко.
Минавайки през своите лета,
и побелели, още сме си малки.
Учудваме се страшно всеки път,
намерили парчета от мозайката.
Наивни ли сме или сме глупци,
когато над откритото се вайкаме?
И вече се броим за мъдреци,
и гледаме на другите с насмешка.
Строиме храбро пясъчни дворци ...