кумеца (Румен Ченков)
399 1922
9 дек. 2005 г., 11:41

РАЗМИСЪЛ 

  Поэзия
773 0 5

РАЗМИСЪЛ

 

Как бавно опознаваме света.

Понякога един живот е малко.

Минавайки през своите лета,

и побелели, още сме си малки.

 

Учудваме се страшно всеки път,

намерили парчета от мозайката.

Наивни ли сме или сме глупци,

когато над откритото се вайкаме?

 

И вече се броим за мъдреци,

и гледаме на другите с насмешка.

Строиме храбро пясъчни дворци

и крием в тях поредната си грешка.

 

© Румен Ченков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Един живот никога не стига! Поздравления за мъдрия стих!
  • чета ги втори път ..ще ги чета пак и пак, но...ти си го знаеш
  • Определено за този форум е доста добро.Само дето "малко" и "малки" не е много добра рима. Но като цяло е доста добро.
  • Да,хубаво е!
  • Размисъл като равносметка, тежко е да осъзнаееш, че почти си привършил чашата си с грепки. Хубаво е, Румен!
Предложения
: ??:??