кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Dec 9, 2005, 11:41 AM

РАЗМИСЪЛ 

  Poetry
787 0 5

РАЗМИСЪЛ

 

Как бавно опознаваме света.

Понякога един живот е малко.

Минавайки през своите лета,

и побелели, още сме си малки.

 

Учудваме се страшно всеки път,

намерили парчета от мозайката.

Наивни ли сме или сме глупци,

когато над откритото се вайкаме?

 

И вече се броим за мъдреци,

и гледаме на другите с насмешка.

Строиме храбро пясъчни дворци

и крием в тях поредната си грешка.

 

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Един живот никога не стига! Поздравления за мъдрия стих!
  • чета ги втори път ..ще ги чета пак и пак, но...ти си го знаеш
  • Определено за този форум е доста добро.Само дето "малко" и "малки" не е много добра рима. Но като цяло е доста добро.
  • Да,хубаво е!
  • Размисъл като равносметка, тежко е да осъзнаееш, че почти си привършил чашата си с грепки. Хубаво е, Румен!
Random works
: ??:??