РАЗМИСЪЛ

Poetry

997 0 5

РАЗМИСЪЛ

Как бавно опознаваме света.

Понякога един живот е малко.

Минавайки през своите лета,

и побелели, още сме си малки.

Учудваме се страшно всеки път,

намерили парчета от мозайката.

Наивни ли сме или сме глупци,

когато над откритото се вайкаме?

И вече се броим за мъдреци,

и гледаме на другите с насмешка.

Строиме храбро пясъчни дворци

и крием в тях поредната си грешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Един живот никога не стига! Поздравления за мъдрия стих!

2010-08-04T13:48:40+03:00
gera (Гера Гера)

чета ги втори път ..ще ги чета пак и пак, но...ти си го знаеш

2006-04-28T11:03:26+03:00
Доротея (Маргарита Дянкова)

Определено за този форум е доста добро.Само дето "малко" и "малки" не е много добра рима. Но като цяло е доста добро.

2005-12-09T19:21:50+02:00
Lusi12345 (Людмила Зарева)

Да,хубаво е!

2005-12-09T18:12:28+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Размисъл като равносметка, тежко е да осъзнаееш, че почти си привършил чашата си с грепки. Хубаво е, Румен!

2005-12-09T15:44:05+02:00