Размисъл
С годините усещам, че младея,
защото страховете си преборвам.
Какво като след дни ще остарея...
приемам го и псувам... и се моля.
Ако все още ме обичаш някак,
е имал смисъл тоз живот прокажен...
телата ни са на душите сенки -
а всеки грях - от Бога тиха кражба.
Ти вярваш ли във вещицата орис -
анатемосва ли или калесва?
Аз в чувствата мъжа у мен заложих
на истинско усещане за нежност.
Когато някой ден отида в ада...
ще чакам там със тебе да се пържим...
Във рая ако си - ще знам лъжата,
на красота - и дявол ще ти върже...
ekstasis
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
