Размисъл
На моите Варненски приятели: Стоянка
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето.
И синя безкрайност - с очи необгледна,
ми пълни душата, вълнува сърцето.
Морето нашепва за вечност и сила,
за някаква тайнственост неразгадана.
Вълна се издига - снага извисила,
понася я в пазва далеч в океана...
Тъй както вълната догонва вълните,
а първите с ярост в брега се разбиват,
тъй днешният ден е наследник на дните,
които безмълвно от нас си отиват...
Но ти си щастливо, море, че не свършва
неспирният бяг на вълните игриви...
Живота човешки - смъртта го прекършва...
За него ли плачеш със сълзи горчиви?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
